Мразя Коледа

Йо-хо-хо, Весела Коледа (и бутилка ром).

Мразя Коледа. Това е най-отвратителния празник на света.

Коледа е празник на добротата, на състраданието... и на разни други готини и... състрадателно-празнични неща. Коледа е празник на нещо, което ТРЯБВА да е част от нашето ежедневие. Цяла година хората са ужасни, егоистични и себични същества и, виж ти, на Коледа изведнъж стават добри и ги избива на щедрост и благотворителност. И по този повод празнуват!

Хората празнуват, защото за един ден са решили да бъдат добри.

И, по дяволите, май само на мен това ми се струва тъжно.

Далеч ми е от ума, че който и да било почита рождението Христово и т.н. Живеем в такива времена, че възрастни с въображаеми приятели отиват в специални сгради с много специални и много меки стаички... И всъщност ревностните християни никой не ги изпраща там. Но, виж, ако аз реша, че Джордж е моя най-добър приятел, защото е загубил едното си око във Втората световна война и затова носи превръзка с форма на петоъгълник на окото си, с когото си говоря всяка вечер и в неделя особено, даааа, ще ме натъпчат с шарени хапченца, нали. Нали?! Но ако си представям брадат младеж в роба с пирони в ръцете и краката, не съм луда. Парадокс?!

Както и да е.

Мразя Коледа. Отново.

Мразя когато хората са копелета, но още повече мразя, когато същите тези копелета се правят на ангелчета.

Screw you, little bastards!

На Коледа ще пуснете пари в касичката на оня просяк, нали?! На 27 юни обаче ще го напсувате и ще си продължите по егоистичния път.

Коледа не е нищо друго освен ЛИЦЕМЕРИЕ.

За да бъде по-забавно, ще приложа няколко типични примера за същото това лицемерие.

Майната ви! (:

D2

Тази нощ аз те сънувам
като малко плюшено мече.
Играеше по пясъка на приказното лято.
Със очи от светли спомени  защо ме гледаш?
И така, чак до сутринта...

Тази нощ аз те сънувам,
държа те силно със двете си ръце.
Ревнувам те от вятъра,
от приказното лято, във което ти удави моето сърце.
И така чак до сутринта...

Прости ми, че сънувам теб!
Прости ми, че ревнувам теб!
Прости ми, събуди ме от съня!
Докосни ме за да не умра!

Дон Кихот

Тъййй... тъй тъй тъй тъй. Написах разни неща по литература, колкото да се каже, че съм подготвена по двата въпроса, на които трябва да отговарям. И тъй като сме на края на Дон Кихот... и аз трябва да отговарям на последните обобщаващи въпроси, се замислих: Дон Кихот луд ли е, аджаба, или не е?!

ЕЙ, КИХОТЕ, ЛУД ЛИ СИ БЕ?!

"Аз не съм луд, аз защитавам онеправданите и дарявам със свобода всички, които я заслужават." би казал той.

И, да, има нещо такова.

Всъщност, знаете ли, не ми пука дали той се вписва в определението за луд... о, да, в час изредихме всичките значения на "лудост" като търсихме доказателства за тях в текста. В крайна сметка решихме, че не е луд, защото "не е асоциален, а понятието "лудост" включва прекъснати връзки с обществото". Абе, плюя ви на литературните анализи!

Толкова ли не можете да възпитате едно дете да чете с желание, да може да почувства идеята на дадено произведение, а не да зубри ШИБАНИ анализи от ШИБАНИ книжки, написани от ШИБАНИ, дебели, брадясали, задръстени, фригидни, комплексирани, потънали в клишета, нещастни, посивели, напълнили гушите ШИБАНЯЦИ, в чиито глави не е останало нищо друго освен синекдохи, гротески, композиционни рамки, олицетворения, метафори, метонимии, апосиопези, алитерации, асонанси, епифори, анафори, епинафори, алегории, литоти, ретроспекции, хиперболи, ретардации, инверсии и т.н.?!

По дяволите колко дълго изречение. о.О

Но това, че се намират ШИБАНЯЦИ, които да пишат тея ШИБАНИ книжки, не е толкова зле. По-лошото е това, че се налага ние да ги четем. Налага се да си наливаме в главите нечии чужди аргументи, нечии чужди разсъждения, нечие чуждо мнение като цяло. Това е ШИБАНО. Ето и пример:

Както казах, Данчева реши, че Дон Кихот не е луд, защото не е асоциален. И аз сега, на класното, трябва да напиша, че не е луд защото не е асоциален. Освен това, трябва да си изсмуча от пръстите някакви доказателства по тая теза без никой да ме пита какво мисля. Дори сигурно ти, който четеш това, не се интересуваш от това какво аз мисля.

Ами ако ти кажа, че Дон Кихот Е луд?! Луд, защото вярва, че може да промени ШИБАНАТА испанска действителност!? Луд, защото за него висша ценност е свободата?!

Ами ако ти кажа, че твърдението "той не е луд, защото проповядва възвишени идеали" е вярно, но грешно изказано. Той Е луд, защото проповядва възвишени идеали. Просто това не е лошо. Нека го напиша на нов ред, заслужава си го.

В ШИБАНА действителност като днешната да си луд не е толкова лошо.

Да си луд днес означава да вярваш в неща като честността, искреността, любовта и разни други маловажни за психично здравите хора неща.

Минус по минус прави плюс. (отрицателна действителност).(отрицателен за нея човек) = (положителна действителност).(положителен за нея човек).

Абсолютната стойност на човека е константа - просто променим ли знака на действителността, и знака на човека се променя.

Всичко е математика.

Тъй де, в такъв случай гордо мога да се нарека донкихотовка. И не ме е срам от това.

Аз съм едно рационално число в един безкрайно ирационален свят.

Сок

Абе, когато на кутийката със сок пише "СОК МУЛТИВИТАМИН" и отдолу е добавено "с парченца плод", от какъв по-точно плод са парченцата?

Мисъл

Абе, прибирайки се, се замислих... за к'ъв чеп харесвам рок музика?! За к'ъв чеп това на мен ми изглежда мелодично и приятно, а доста други разпознават неритмично дрънчене, което им докарва главоболие?!

И всъщност осъзнах, че просто така изглеждам отвътре. Та... *туш*

Когато нормален човек види стена, той я прескача или я заобикаля... а аз я изритвам и продължавам напред.

Peace.

Пак информационни

Оф деба, пак имам информационни и пак ме занимават с шибаните бази данни. Блаааах, блах, блах, блах, като повръщаща тиква съм аз... със семките навън.

Освен всичко, не съм зодия овен и часовника на компа ми показва 08:31... вече 08:34, но да ви е гадно, че не можете да правите готини бутони. Нях, нях, нях!

Абе, тоя глупавия часовник всеки път показва различен... *изчезва*

С'альо typing...

мн ме гъделичкат ;( затова отивам в ъгъла да се скрия като мишка

ех една мишка съм аз и нищо друго...

днес трябваше да убия една бабичка за да бъда по-малко мишка

всъщност самата идея на този сайт е много тъпа и глупава

какъв смисъла да се пишат глупости от неадекватни идиоти като мен

Edit: Ех, Стельо, Стельо, пунктуацията ти никаква я няма... тц-тц!

Оф, не мога да си измисля заглавие. (тя не може да измисля заглавие, затова отиде при Пешо да се вдъхновява от базите му данни. но в този повратен момент се появих аз, т.е. не Яничка, седнах и на компа и започнах да пиша това. та тъй като тя не може да си измисли заглавие, някак почти въображаемата аз, ще й измисля. хм... кока-кола не звучи никак зле! напред и нагоре за кока-колата, тридесет едно и 45, дамските превръзки на Пухонан и други мощни неща, които чак ме е срам да спомена. ако собственика на блога не дойде сега ще стана и ще го набия. той все още не идва. яни! дори не ме чува как й пиша! янииииииииии! *викащо човече* повече няма да ти пиша в блога поне до понеделник, когато имаме информационни. съпрайзингли.)

Олей, ужас... брато.

Тя ме е викала през цялото време, о, не. Софииииииииииииииииииии!!!

Ибаси, после аз съм била нещо крива, че не пиша.

Пу!

Хонан.

Варварина.

Войнът на долните гащи.

Пък снощи пък Дейвид Хаселхоф се превърна в моторна лодка и закара Спонджбоб и Патрик до Бикини Ботъм.

Оле, т'ва звучи адски перверзно... под бикините. А идолът на малките деца живее там! И това ако е възпитание!

Благодарим, че ни слушаш, когато ти обясняваме, Пухонан.

(Пухонан е нащастник, Пухонан е нещастника и няма ник'ва варваска сила, не ми вярвайте на тези педерасти, които всъщност не са. Опаа, Яничка падна. Нях-нях-нях)

Ох, бе, Пухчо. Ше ка'еш, че не си вече на 6. Ма'а ти. Бла.

Той е виновен за всичко, дори за Шестото КягО! И за факта, че няма да мога да си я купя след 3 години.

(хахахах, никога няма да си я купиш никооогааа! пък аз съм гладна, а пухчо да ми се махне от главата)

Обеща да не ми пишеш в блога до понеделник... Тц-тц.

(то, за да храня Пухчо- общо взето бааали му мамата на Пухчо)

Agree.

Н Я М А М Р А З Д В О Е Н И Е Н А Л И Ч Н О С Т Т А

(тя има само много услужливи приятелки)

Сбогом!

Пухчо има рожден ден

... и си изхвърли ДАМСКИТЕ ПРЕВРЪЗКИ в кошчето!

Не го е срам!

Иначе, да, Момо като се възбуди му тече кръв от носа и настива *кимане*

Защита

Абе, какви са тея контакти - със защита от деца?! Та тая защита си е и против възрастни, не мога да си включа зарядното в контакта без да си строша някоя кост. Нямам идея как пръсти се завират в тези миниатюрни дупчици, но едни капачета със закопчалки биха вършили далеч по-добра работа.

Да, или супер отровните препарати с аромат на лимон. Натисни капачката отгоре, завърти я, погали я нежно по периферията и кажи "Pneumonoultramicroscopicsilicovolcanoconiosis", като след това повториш думата отзад напред. И ако случайно си успял да извършиш всичко това без да се откажеш да чистиш, шишенцето може и да се отвори.

Честно да ви кажа, ако искате да си предпазите децата, най-добре ошкурете всички остри ръбове на всички мебели или въобще предмети вкъщи, залепете всички чупливи неща за масата/шкафа/библиотечката и заставяйте горкото същество да носи каска и наколенки.

Дори в тоя случай може да го ухапе комар.

Или по-зле - да умре от скука :|

Идиот

Абе, това, че осъзнавам, че съм идиот, прави ли ме по-малко идиот?

И това, че се опитвам да не съм идиот, прави ли ме и то по-малко идиот?

Еми, деба, прави ме.

Ако осъзнавам, че не правя нищо полезно и затова се запиша доброволка към червения кръст, ще съм станала полезна... може би. В днешните времена на демокрация всеки може да е полезен, стига да пожелае.

Ако осъзнавам, че в шибаната България всяка втора жена чете списания (всъщност глаголът "чете" не е много точен предвид прекалено многото картинки), в които има блузки, коланчета, жилетчици, чантички и прочее за по 200лв и им се радва, при все че знае, че никога не би похарчила 200лв за една шибана чанта. Аз осъзнавам, че и в една притурка на въпросното списание, наречена "Gifts guide" всичките предложения освен безумно скъпи, са и безумно неоригинални - комплекти тоалетна вода/дезодорант/крем за тяло или там каквото още се сетите. И да не пропуснем факта, че за тези списания разни хора дават по 7лв... Да! Аз осъзнавам това! Осъзнавам обаче и че нищо не мога да направя по въпроса. Не мога да налея на хората мозък в главата и това е АДСКИ ГАДНО. Единственото, което мога да свърша, е просто да не купувам тея глупави списания и да не подаря на Кало автършейв за Коледа.

Обаче това, което не мога да направя, е да забраня на майка ми да си го купи това същото глупаво списание, за да се дърви на фотосесията на Айдъз Гюмлюн и Грюлбен Ламзеф - любимите ни герои от новия ни любим турски сериал... Може би пропуснах да спомена, че тоя турски сериал е не по-умен от списанието за пикли без работа?

И на въпроса "Добре де, що не гледаш нещо друго?" получавам отговор "Еми няма друго по телевизията." и отново нищо не мога да направя. Не мога да натикам на никого насила книгата в ръката и това е АДСКИ ГАДНО.

Общо взето всичко е АДСКИ ГАДНО.

И се утешавам единствено с факта, че осъзнавам простотията на тея хора... не мога нищо да направя, но поне държа глупавата им имитация на морал далеч от себе си.

"Ех, естетическа въшка съм аз - и нищо повече..."

Да, ама е по-добре, отколкото да съм само въшка, нали?!

Аааррргххх

Ебаси, всички около мен затъпяват с всяка секунда все повече и повече. Добре де, не всички, но някаква част от тях. Това не е от значение.

Или аз съм станала особено по-умна, или пък те са станали много тъпи. Който и от двата варианта да избера, пак ще изляза кучка. Вариант 1: егоистична и самовлюбена кучка. Вариант 2: груба и цинична кучка.

Предпочитам да съм второто.

Аргх, защо сте толкова тъпи?!

Дори котката ми е по-умна от вас - не гледа шибани турски сериали и не ми се бърка в личния живот. И тя иска да я оставят да си живее живота точно толкова, колкото мен.

И не ми звъни през 10мин, за да ми се бърка в личните неща.

"Майката, майката..." Ехото.

SHOUT

When you feel the world is above you,
when you feel like screaming your lungs out,
when you're in the darkness all alone
don't let it eat you alive!
You'll never be alone, you'll never be alone.
A man's got to do what he's got to do.


As long as you
shout, scream your hearts out!
Don't let nobody take you down
where you ain't belong!


Why don't you fight for once in your life?
Don't want to live your life through someone else's eyes.
You'll never be alone, you'll never be alone!
A man's got to do what he's got to do.


As long as you
shout, scream your hearts out.
Don't let nobody take you down
where you ain't belong.


Now that I'm here, I'm going to face my fears.
Tired of hiding and I'm tired of running -
all that was part of me the fear that was in me.
I'm strong enough to finally break!


Shout, scream your hearts out!
Don't let nobody take you down
where you ain't belong.
Shout! It's your time to shout,
so shout! It's your time shout!

Лисицата и щъркела

Кой кого ше ебава, а?!

Кой чие старание ше подценява, а?! Т'ва някакъв тип стимул ли трябва да е... или к'во?!

Еми не е стимул, грешен ти е подхода. Правя каквото и да било не напук на тези, които ми мрънкат, че няма да успея, а ЗАРАДИ тези, които вярват в мен. Кураж му се вика. Подкрепа. Цъ-е-нъ-нъ-о-съ-тъ-и.

Лисицата и щъркела, брато - ебаваш ли ме, отвръщам. Очаква се същата реакция, нормална е същата реакция. Но не, аз повтарям "оф стига ве", смея се, въпреки че не ми е смешно. Викам ли?! Цупя ли се?! Не.

Ами ти?!

Лисицата и щъркела, брато...

Дреме ми на прашките

Аве, к'ви сте такива, бе?!

Когато човек не иска да прави нещо, не го прави... особено когато никой с никаква висша сила не го задължава. Просто.

Да си задължен да правиш нещо и да се оплакваш е тъпо... но все пак човешко. Нищо не можеш да промениш, но поне можеш да пооплачеш злощастната си съдба. Да НЕ си задължен и да правиш това същото нещо обаче, и да се оплакваш, е вече АДСКИ тъпо. Дори не е човешко. Против всякаква логика е.

К'во, ****** ** **********, за да попълвате няк'ва бройка ли ве?! По навик?! Еми дреме ми на прашките, вие сте нещастници. (:

Уморих се

Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.

Уморих се да търся посоки,
уморих се да бъда прилична,
да раздавам усмивки широки,
чужди пътища все да пресичам.
Уморих се....

Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.

Накъдето ми видят очите,
по света аз да тръгна тогава,
изведнъж надживял суетите,
тази нищо, нищо не значеща слава,
към сърцето на някой приятел,
по безкрайният път на мечтите,
без часовник, без вчерашни дати,
накъдето ми видят очите.

Уморих се...
                                                                                     
Писна ми от вас.
Няма да ви се усмихвам, няма да се правя на клоун заради вас.
"Добър ден. Как сте?"
"Добре съм, благодаря, че попитахте."
"А как сте със здравето."
"Не се оплаквам."
"Това да се чува. Довиждане."
"Довиждане."
Майната ти, етикет!
Майната ви, маниери!
Ще си псувам колкото си искам, защото някои хора е направо греховно да ги оставиш само с "Не одобрявам." Някои шибаняци заслужават да ги напсувам толкова жестоко, че ако реша да напечатам всичко, което съм казала, да мога после да го издам като роман.
Аз съм дама. Дреме ми на прашките, че съм дама.
Държа се мило само с хора, които харесвам и ще си се държа мило само с тях. Никой и нищо не може да ми каже захаросано да се усмихвам на купчина нещастници, които не мога да гледам.
Не мразя никого, просто не понасям някои хора.
Накъдето ми видят очите.

Напълно празно

Напразно пълно е, нали?
Напълно празнотата ни дели.
Напразно никога не го прави -
тогава няма да боли.

Празнота изпълнена напразно
от дъжда вали.
С музика в душата празна
напразно ни боли.

Очите плачат, но напразно
огънят на чувствата гори,
щом в празното напразно
от празнотата ни боли.

Из "The Black Book", Ivomir

Липсваш ми!

Alice Cooper - Hell Is Living Without You

Оф защо винаги трябва да ми идват вдъхновения от разни песни... и което е най-важното, в разни малки часове на нощта.

Всъщност "вдъхновение" не е съвсем точна дума за случая. Просто ми се приисква да споделя нещо и... го пиша. Положението "вдъхновен" не съществува, човек просто понякога има какво да каже. Както и да е.

Та докато си слушах музика, се пусна въпросната песен по-горе и вниманието ми се прикова върху следните няколко реда:

"I can't find your face in a thousand masqueraders.

You're hidden in the colors of a million other lost charaders.

In life's big parade

I'm the lonliest spectator

'cuz you're gone without a trace in a sea of faceless imitators."

и се учудих колко много неща могат да бъдат казани с толкова малко думи. Обикновено метафорите изразяват нещо що-годе кратко и ясно по адски дълъг и завъртян начин (не намирам нищо лошо в това), но тук случаят е различен.

Къде си? --

Къде съм? --

Защо съм тук? --

Защо си там? --

Няма отговор. Всички са надянали шибаните си маски и не се интересуват от ничие щастие или нещастие. На никого не му пука.

Ден след ден откривам, че съм самотен, самотен, самотен, единствен истински (или поне стремящ се към това) актьор. Всички други играят игрички. Всички други са стиснали толкова здраво самите себе си, все едно някой ще ги открадне. Не ми е притрябвала душата ти, нещастнико! Не са ми притрябвали и чувствата ти! Стига ги кри. Стига.

Нямаш ли нужда от помощ?! Еми ако имаш, сори, поискай си я. Не съм длъжна да те човъркам, насила да събличам карнавалните ти дрехи.

Сам се погубваш по този начин.

Тъпак.

'cuz you're gone without a trace in a sea of faceless imitators...

По всички шибани дяволи, защо си там?!

Защо се налага да те търся сред безликите?

нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нещо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо

Къде си?

Ела, шибано НЕЩО!

Искам нещо. Искам живот. Искам отношение.

Онези сивите всички ги знаем. Онези сивите всички сме ги виждали. Всички можем да бъдем като тях. Предизвикателството е да се опиташ да не си.

На Хелоуин да не си Дракула.

Да не пишеш литературноинтерпретативни съчинения.

Да не четеш "Здрач" и компания.

Да не се срещаш с когото и да било "на часовника".

Да не се страхуваш да оставиш себе си... пък било то и по стените на стаята си.

Да не си нещастник!

НЕЩАСТНИКНЕЩАСТНИКНЕЩАСТНИК

Нещастници сте всичките кykLi, piчywиии и неорентирани шоколадови зайчета! Пардон, ШokoLаdуFi ZaiчеТъ.

Защо си чак там, че се размиваш между големите и малки букви. Не мога да различа подравнените букви на кирилица и правилно поставените препинателни знаци измежду тая сган от НЕЩАСТНИЦИ.

Къде си?

Ела и внеси малко ред и в моите изречения.

In life's big parade

I'm the lonliest spectator...

Не на възрастовата дискриминация!

Ако аз не отстоявам правата си, то кой друг ще го направи вместо мен?!

Ако не желая да върша нещо, което не ми е задъжение според обществения морал, няма да го върша!

Аз уча. Така наречените "възрастни" ходят на работа. Изкарват пари и изхранват нас, учениците, непълнолетните. На нас ни е обществено задължение да ходим на училище и никой не ни плаща за това. Но въпреки това е задължително. На тях не им е обществено задължение да работят, но се налага, за да изхранват нас. Еми, създали са ни, ще ни хранят! Ще ни поят! Ще ни обличат! Това не ги прави по-страдащи от нас. Животът е гаден и не сме виновни ние за това!

Тук е моментът да вметна, че "работният ден" на един ученик е средно от 8 сутринта до 2:30 следобяд. Всичките междучасия се събират в една обедна почивка. Засега общо 6 часа и половина. Нека сложим час и половина писане на домашни и учене на уроци (визираме средностатистически прилежен ученик). Опа! 8 часа станаха ли? Някой включва ли СИП-а по математика?! Кръжока по математика?! Шибания модул по физкултура?! Спорт?!

Не ми пука, че вие по цял ден сте на работа! И ние имаме задължения! Не са по-малко от вашите.

Не ми пука, че ме издържате, такава е обществената норма. На вас не ти пука, че не ми се учи, такава е обществената норма. Квит сме.

Аз си живея в моята стая, чистя си я. Вие си живеете в хола, например, чистите си го. Вие готвите, аз мия чиниите. Вие чистите хола, аз не го цапам. Аз си чистя стаята, вие не ми я цапате.

Равни условия.

р а в н и

Толкова ли е сложно?!

Всяко отклонение на везната е възрастова дискриминация.

Задължена ли съм да ви чистя? Не.

Задължена ли съм да ви готвя? Не.

Задължена ли съм да ви пера? Не.

Правя го само и единствено на доброволни начала. Това вече зависи от вас. Нарича се ВЪЗПИТАНИЕ.

Лошото възпитание не е вина на децата. Децата се раждат като празна книга. Вие пишете по нея. Не ме интересува ако сте пропускали страници, не е мой проблем.

Всяко отклонение от везната е нарушаване на правата на детето или по друг начин казано, възрастова дискриминация.

Въпроса е приключен.

The last in line

Защо винаги някой трябва непременно да ме пренебрегва?! Да поставя всичко преди мен?

Защо винаги трябва да има НЕЩО.

Ебаси, още малко и часовете за фризьор ще станат по-важни от мен!

Всичко е по-важно от мен.

Аз човек съм или к'во?! НИЩО.

Аз не съм човек.

Не наранявам.

Поставям те пред всичко останало.

Жертвам себе си.

Извод: не съм човек! Аз съм една шибана стремя-се-към-идеали личност.

А що просто не си кажа "Никой не е идеален, значи мога да съм гадна." или пък още по-зле: "Карай! Голяма работа..."

Универсалния израз: "Карай! Голяма работа!"

Еми, ебаси, ше послушам Франк с неговото целомъдрие и ще си кажа: "Ако аз не мисля за живота си, няма кой друг да мисли за него."

А сега, много извинявай, имам курс по готварство в сряда, тренировка по тенис в четвъртък и няма-значение-какво в петък, така или иначе тогава сигурно ще се наложи да си заминеш.

Няма да можем да се видим.

Ако аз не мисля за живота си, кой друг?!

Не е хубаво да си пропускам курса по готварство.

И тренировката по тенис също.

Отнема ми време да отида и до кенефа.

Абе, общо взето съм ебаси заетата личност.

Най-общо казано: М А Й Н А Т А Т И * У С М И В К А *

Ти си най-ужасното нещо на света. Заповядай най-отпред на опашката!

Главата с нагоре!

Никой не е главата с нагоре. Или с главата нагоре. Или пък надолу с краката. Или краката с надолу.

Никой нищо не е.

Аз съм блейка.

Лейка с Б.

Преди два дни ми дойде гениалната идея да си олепя стените с разни неща - текстове на песни, обложки на албуми, умни мисли... или тъпи мисли. По начало добро като идея, но на практика не съвсем.

Още тогава ми дойде наум всеизвестният шаблонизиран тъп израз "нагоре с краката". Или пък "надолу с главата". Така го казват, все едно е нещо лошо. Да бе. Хората са нещастници. И те ме обичат, не се притеснявайте.

Както и да е, тъй като реших да го напиша наопаки (демек надолу с главата), реших, че трябва да "обърна" и надписа. Тъй като е по-благозвучно, избрах си "нагоре с главата". Не схващате ли логиката?!

Аз и без това съм си нагоре с краката и надолу с главата, та хората, които също са нагоре с краката и надолу с главата, ми изглеждат като нормалници - нагоре с главата и надолу с краката. На кого му пука, аз си разбирам логиката, това е важното!

Окей, дотук с идеята. Идва ред на осъществяването!

То се оказа практически най-трудната част от всичко. След дълго и мъчително писане, разпечатване, рязане, лепене, отлепване и залепване, в крайна сметка имахме следния надпис на стената:

Един средно интелигентен човек би могъл да го прочете без да се навежда и без да се изчанчва. И к'во пише? Нагоре с главата, нали.

След като доволно залепихме последната буквичка, предвид (явно) ниското ни ниво на интелект, решихме да се наведем и изчанчим, за да го прочетем като хората.

И знаете ли к'во прочетохме? Еми:

При тази гледка в един глас ни се наложи да избухнем в неудържим смях. Деба, бяхме написали "главата с нагоре". Явно и двете сме не "главата с нагоре", а "главата с ненаред".

По дяволите, в рамките на 5 минути не можехме да си поемем дъх! Даже се обадих на Кало (който сигурно няма да си пише в блога, но да го сложа) да го питам дали е странно. Еми, каза, че било перверзно. Д'еба, който за каквото си мисли, мойто момче. Мухахаха! К'ви мухи? К'вито и глави нагоре, нагоре глави. Майната ви, мъжове нещастни. (: Знам, че и вие ме обичате.

Е, в крайна сметка отлепихме "нагоре" и "с" и ги лепнахме на правилното място. Най-накрая!

Незначителна подробност е фактът, че скъсахме тапета. В момента е покрит с една разпечатана обложка на албума на Queen "Made in Heaven" и съвсем не се вижда, че някога е бил съдран. Кой, бе, тапета ли? Не, никога не е било скъсано.

И понеже знам, че Кало няма да ми прочете дрънканиците, мога да ви споделя, че, псст, не съм сложила обложката, за да го зарадвам. Вие си знаете вече за какво я сложих.

Кало, зайче, катеричке, тухличке, керемидке, гарсониерке, виж, реших да те зарадвам! (:

Happy end!

Хлъц.

Никой нищо не е пил.

Никой не хълца, защото е пиян.

Да си знаете.

Нали знаете, че човек хълца, когато някой си мисли за него. Всъщност хората хълцат и когато никой не си мисли за тях, но на кого му пука за това.

Цял следобед Ади хълца.

Хлъц.

Хлъц.

Хлъц.

Хлъц. Хлъц. Хлъц.

Дружно се изнервихме, другарки и другари. Или май беше другари и другарки. Все тази. xD

В крайна сметка й се наложи дори да се обади на майка си да я пита "мислиш ли си за мен". Отговорът, разбира се, беше едно загрижено "да", но веднага отсечено от "Недей, моля ти се, 'щото цял ден хълцам!"

Но може би щеше да е в известна степен нормално ако беше нормално хълцане. Да, ама не! Животът никога не е такъв, какъвто ни се иска да бъде. Вместо обикновеното "хлъц" от нейната уста периодично излизаха нечленоразделни звуци тип "хлъйъйц". Звуци, които не могат да се изкажат с думи, или пък звуци, пък камо ли да се напишат в някакъв тъп блог.

Но това всъщност няма чак такова значение, колкото това, че аз през цялото време се опитвах да я имитирам - хлъйъйц, хлъйъйц. Ади се изхълца! Ебаси думата. Защо винаги ги измислям такива, бе?! Т'ва е като "Ади се изпърдя" xD Не ми е смешно.

Тя реши все пак да отвърне на удара, като ми зададе някакъв забиващ въпрос. Забравих го. Знаете как се забравят неща, когато има много по-важни около тях. И тъй като аз не можах да отговоря, тя се провикна: "ЗАЦЕПИХ ЛИ ТЕ?!", след което тихичко се поправи (през смях) с едно "Ъ-ъ-ъ, опа, затапих". Успокоих се, че не само аз ръся глупости. Йей!

И, ко зацепихме ли вЪ?!

Евала, братоу!

*поклоняв*

Хлъйъйц!

Манджъ!

Пригответе се да прочетете за нещо невиждано, нещо, съизмеримо с доказателството на теоремата на Ферма, че x^n + y^n = z^n няма решение в цели числа! Ще погледнете на това със същото учудване, с което бихте погледнали Майкъл Джексън през прозореца!

Ма'а му иба'ам, аз ГОТВИХ!

а з г о т в и х

азготвихазготвихазготвих

И Ади готви, ама това за нея не е чак толкова странно. ;Р

И тъй като тоя блог е пълната простотия. И тъй като тоя блог е адската безсмислица...

аз ше пусна снимки на манджатааа!

Тарамм. Манджа номер едно са панирани сиренца и кашкавалчета... и микс сирене-кашкавалчета. Половин час аз буквално се пържих заедно с тях, а Ади беше цялата в кафява смес от галета, яйца, вода и брашно и привърши световните запаси от салфетки. Между другото галетата има вкус на стрит сухар. Може би защото е... стрит сухар! Извод на деня: галетата е стрит сухар. Не само един, де, ама се разбира.

Така де, ето така изглеждаха нашите произведения на изкуството:

Знам, че са безформени.

Ама бяха вкусни! Пък! Майната ви, неразбиращи от готвене нещастници! Аргх. *налита на бой*

Но нека, като добри хора, забравим за боя и преминем към другата ни манджЪ.

Значи... това по принцип трябваше да са яйца с пълнеж от топено сирене. Де факто обаче станаха яйца (поне генетично не сме ги изменяли) с пълнеж от прегоряло сирене, потопени в сос от таратор без краставици. А, да, поръсени с жълтък и с топено сирене отстрани. Не е чак толкова гадно, колкото звучи. Беше си вкусно!

Ъъъ...

Май е ред на снимката:

Н Е Е К А Ш А ! ! ! 1 1 ЕДНО ЕДНО ЕДНО

Намерете четирите парченца топено сирене на картинката.

Повтарям: Н Е Е К А Ш А.

В крайна сметка се наядохме, противно на вашите шибани очаквания. Всъщност направо се натъпкахме. Наму'ахме се яко брато, братле, батенце!

И сега, като един вече опитен готвач с неговия вече опитен помощник-готвач, скобка, Ади, скобка, мога да ви пожелая успех с готвенето. Не е толкова зле. Не подпалвайте кухнята. Всъщност най-добре не подпалвайте нищо.

Чал.

Back in 2 minutes. (:

Първи пост

Тадаам!

Адски вълнуващо е да си имаш блог. Особено да пишеш първи пост (като да пиеш първата си бира). И се чувствам горда (:

В този пост би трябвало да напиша защо си водя въпросния шматкологичен блог.

Да ви питам, защо хората си водят блогове?

Аз ще си пиша простотии. Каквото и да става, както и да става, ще си го отразявам тук. Ако някой някога се поинтересува от моята забележителна личност, ще може да ме опознае поне мъъъничко, четейки глупостите, които съм писала. Тея пък, които ме познават... еми, няма да се учудят особено от писанията ми. Шанс. Или както казва Радо, "шанс братоу". Хехе^^

Та така де, ако искате да четете смислени неща, ще се наложи да пресеете кажи-речи половината блог и да оставите единствено проблясъците на депресия/философия/етика/право/психология или разни други подобни страшни предмети от философския цикъл. Получавам понякога и такива, колкото и да е странно.

Ебаси, няма нищо лошо в това хората около мен да разбират какво чувствам и какво мисля. Пу! Плюя на вас, затворени в себе си лайнари! Много съм мила.

И сега, като едно яркожълто топче за тенис, ще изчезна със скоростта на светлината. Разбира се, това топче не съм го ударила аз, понеже в такъв случай щеше да лети със скорост много далечна от скоростта на светлината. Както и да е, ако бях в анимационен филм, щях да имам едно пламъче отзад. Не в гъза, бе!

Чао, о пичку материно. (: