Македонци... браааат.

Оф, тея македонците... с лопатата по главата.
Те не са българи! Те не са дори славяни! Те не са хора! Те са специален високоинтелигентен биологичен вид - Macedonicus Specialus. Всъщност македонците са се появили много преди човешката раса - някъде по времето на мамутите. Преживяли са Ледниковия период благодарение на свръхспособностите си и спрямо тях се гради световната история. Освен това те са измислили писмеността, пещерните рисунки, електричеството, парния локомотив, компютъра и Бог himself.
Тук естественото продължение е "Само през юли можете да ги закупите с отстъпка 20% и при покупка на три комплекта единия е БЕЗПЛАТЕН!!!", понеже така или иначе си звучи като реклама.
Ретардиии...

Скуу

Ами скучно ми е. Имаме информатика и ми е скучно. Ровя се из фейсбук и виждам само как всички се състезават колко клика с мишката могат да направят за 10 секунди и, съответно, кой колко як хак е намерил. Куул. Адското геройство е да цъкнеш 200 пъти за 10 секунди.
Освен всичко съм тъпа и, в интерес на истината, се чудя защо не съм писала тук за това. Мнооого тъпа. Наивна, състрадателна, съчувстваща (ако има такава дума) и всички такива... неща... които са неприсъщи за хората, които оцеляват качествено.
Преебах си абсолютното щастие заради факта, че не можах да го оценя. Мислех си, че не ми е достатъчно, че заслужавам повече, а сега си нямам нищо и осъзнавам колко много съм загубила. Да, правилно са казали хората: ,,Човек оценява нещо чак когато го загуби." Тъпа работа.
И се чудя има ли въобще грешки, които не могат да бъдат поправени... Има ли непростимо? Сигурно има, но всъщност са доста малко тези непростими неща. Колкото и да ми е тъпо, ще направя аналогия с християнството - дори Бог прощава. Хората са се разкайвали и после са отивали в Рая, стига да са се разкаяли наистина. Друг е въпросът, че по едно време свещениците продавали свидетелства за опростени грехове, което е... хм, абсурдно. По-абсурдно от самата религия като цяло, хахах. Не.
Уотевър.
Аз се разкайвам. И се самосъжалявам. И съжалявам. И си заслужавам да ме мразите, защото съм тъпа. И аз се мразя, защото съм тъпа, защото позволих на тинейджърската ми простотия да преебе всичко. Пък иначе се смятам за много зряла... и пораснала. Друг път. Едно пишлеме съм си аз и нищо повече. Руаргх! ,,Ех, естетическа въшка съм аз и нищо повече!"...
След всичко това единственото, което ми остава, е да се надявам. Да се надявам, че всичко ще е наред и светът ще се смили над мен, връщайки ми поне на половина това, което пропилях. Надяв, надяв. Г-ца Надежда, плийз дон'т лийв ми! Не знам какво да правя, за да се поправя, освен да се държа нормално... Трябва да направя нещо грандиозно, нещо екстраординъри, за да компенсирам за всичко. Въпросът е, че си нямам идея какво. Аз съм момиче, не ми е в природата да съм романтична или да имам такива идеи за извиняване. По принцип момчетата трябва да се извиняват, винаги ние сме сърдитите. Кофтиии.
Добре де, все тая.
Пожелавам си успех.