Мразя Коледа

Йо-хо-хо, Весела Коледа (и бутилка ром).

Мразя Коледа. Това е най-отвратителния празник на света.

Коледа е празник на добротата, на състраданието... и на разни други готини и... състрадателно-празнични неща. Коледа е празник на нещо, което ТРЯБВА да е част от нашето ежедневие. Цяла година хората са ужасни, егоистични и себични същества и, виж ти, на Коледа изведнъж стават добри и ги избива на щедрост и благотворителност. И по този повод празнуват!

Хората празнуват, защото за един ден са решили да бъдат добри.

И, по дяволите, май само на мен това ми се струва тъжно.

Далеч ми е от ума, че който и да било почита рождението Христово и т.н. Живеем в такива времена, че възрастни с въображаеми приятели отиват в специални сгради с много специални и много меки стаички... И всъщност ревностните християни никой не ги изпраща там. Но, виж, ако аз реша, че Джордж е моя най-добър приятел, защото е загубил едното си око във Втората световна война и затова носи превръзка с форма на петоъгълник на окото си, с когото си говоря всяка вечер и в неделя особено, даааа, ще ме натъпчат с шарени хапченца, нали. Нали?! Но ако си представям брадат младеж в роба с пирони в ръцете и краката, не съм луда. Парадокс?!

Както и да е.

Мразя Коледа. Отново.

Мразя когато хората са копелета, но още повече мразя, когато същите тези копелета се правят на ангелчета.

Screw you, little bastards!

На Коледа ще пуснете пари в касичката на оня просяк, нали?! На 27 юни обаче ще го напсувате и ще си продължите по егоистичния път.

Коледа не е нищо друго освен ЛИЦЕМЕРИЕ.

За да бъде по-забавно, ще приложа няколко типични примера за същото това лицемерие.

Майната ви! (:

D2

Тази нощ аз те сънувам
като малко плюшено мече.
Играеше по пясъка на приказното лято.
Със очи от светли спомени  защо ме гледаш?
И така, чак до сутринта...

Тази нощ аз те сънувам,
държа те силно със двете си ръце.
Ревнувам те от вятъра,
от приказното лято, във което ти удави моето сърце.
И така чак до сутринта...

Прости ми, че сънувам теб!
Прости ми, че ревнувам теб!
Прости ми, събуди ме от съня!
Докосни ме за да не умра!

Дон Кихот

Тъййй... тъй тъй тъй тъй. Написах разни неща по литература, колкото да се каже, че съм подготвена по двата въпроса, на които трябва да отговарям. И тъй като сме на края на Дон Кихот... и аз трябва да отговарям на последните обобщаващи въпроси, се замислих: Дон Кихот луд ли е, аджаба, или не е?!

ЕЙ, КИХОТЕ, ЛУД ЛИ СИ БЕ?!

"Аз не съм луд, аз защитавам онеправданите и дарявам със свобода всички, които я заслужават." би казал той.

И, да, има нещо такова.

Всъщност, знаете ли, не ми пука дали той се вписва в определението за луд... о, да, в час изредихме всичките значения на "лудост" като търсихме доказателства за тях в текста. В крайна сметка решихме, че не е луд, защото "не е асоциален, а понятието "лудост" включва прекъснати връзки с обществото". Абе, плюя ви на литературните анализи!

Толкова ли не можете да възпитате едно дете да чете с желание, да може да почувства идеята на дадено произведение, а не да зубри ШИБАНИ анализи от ШИБАНИ книжки, написани от ШИБАНИ, дебели, брадясали, задръстени, фригидни, комплексирани, потънали в клишета, нещастни, посивели, напълнили гушите ШИБАНЯЦИ, в чиито глави не е останало нищо друго освен синекдохи, гротески, композиционни рамки, олицетворения, метафори, метонимии, апосиопези, алитерации, асонанси, епифори, анафори, епинафори, алегории, литоти, ретроспекции, хиперболи, ретардации, инверсии и т.н.?!

По дяволите колко дълго изречение. о.О

Но това, че се намират ШИБАНЯЦИ, които да пишат тея ШИБАНИ книжки, не е толкова зле. По-лошото е това, че се налага ние да ги четем. Налага се да си наливаме в главите нечии чужди аргументи, нечии чужди разсъждения, нечие чуждо мнение като цяло. Това е ШИБАНО. Ето и пример:

Както казах, Данчева реши, че Дон Кихот не е луд, защото не е асоциален. И аз сега, на класното, трябва да напиша, че не е луд защото не е асоциален. Освен това, трябва да си изсмуча от пръстите някакви доказателства по тая теза без никой да ме пита какво мисля. Дори сигурно ти, който четеш това, не се интересуваш от това какво аз мисля.

Ами ако ти кажа, че Дон Кихот Е луд?! Луд, защото вярва, че може да промени ШИБАНАТА испанска действителност!? Луд, защото за него висша ценност е свободата?!

Ами ако ти кажа, че твърдението "той не е луд, защото проповядва възвишени идеали" е вярно, но грешно изказано. Той Е луд, защото проповядва възвишени идеали. Просто това не е лошо. Нека го напиша на нов ред, заслужава си го.

В ШИБАНА действителност като днешната да си луд не е толкова лошо.

Да си луд днес означава да вярваш в неща като честността, искреността, любовта и разни други маловажни за психично здравите хора неща.

Минус по минус прави плюс. (отрицателна действителност).(отрицателен за нея човек) = (положителна действителност).(положителен за нея човек).

Абсолютната стойност на човека е константа - просто променим ли знака на действителността, и знака на човека се променя.

Всичко е математика.

Тъй де, в такъв случай гордо мога да се нарека донкихотовка. И не ме е срам от това.

Аз съм едно рационално число в един безкрайно ирационален свят.

Сок

Абе, когато на кутийката със сок пише "СОК МУЛТИВИТАМИН" и отдолу е добавено "с парченца плод", от какъв по-точно плод са парченцата?

Мисъл

Абе, прибирайки се, се замислих... за к'ъв чеп харесвам рок музика?! За к'ъв чеп това на мен ми изглежда мелодично и приятно, а доста други разпознават неритмично дрънчене, което им докарва главоболие?!

И всъщност осъзнах, че просто така изглеждам отвътре. Та... *туш*

Когато нормален човек види стена, той я прескача или я заобикаля... а аз я изритвам и продължавам напред.

Peace.