Тази нощ аз те сънувам
като малко плюшено мече.
Играеше по пясъка на приказното лято.
Със очи от светли спомени защо ме гледаш?
И така, чак до сутринта...
Тази нощ аз те сънувам,
държа те силно със двете си ръце.
Ревнувам те от вятъра,
от приказното лято, във което ти удави моето сърце.
И така чак до сутринта...
Прости ми, че сънувам теб!
Прости ми, че ревнувам теб!
Прости ми, събуди ме от съня!
Докосни ме за да не умра!
вторник, 8 декември 2009 г.
D2
Публикувано от Unrightable в 20:13
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 коментара:
Публикуване на коментар