Retards

ОК, не знам как трябва да го кажем по-просто от това:
Не е концерт на Metallica, а е Sonisphere festival.
Даже на билетите ви го пише - има имената на още три групи и факта, че никога не сте ги чували, не прави фестивала "концерт на Metallica".
Сигурно втория ден е концерт на Rammstein...
Не знам що толкова се дразня, предвид това, че нечие притежание на билет не променя факта, че аз нямам такъв, ама се дразня. Все едно хаус фен да отиде на ретро чалга вечерта в Опиум, 'щото... е готино... или има безплатна водка примерно. ВТФ?!
Баси, трябва да спра да се дразня.
Пък на мама принцеската няма право да отиде. Щото е страшно. И... опаааасно.
На мама принцеската ще прави каквото си иска, веднъж намери ли отворена вратичка да отиде някъде.
Грхгрхгхр.
А, до тогава, поне не ме дразнете с липсата си на компетентност.

Clown

'I think I'll be a clown when I get grown,' said Dill.
Jem and I stopped in our tracks.
'Yes sir, a clown,' he said. 'There ain't one thing in this world I can do about folks except laugh, so I'm gonna join the circus and laugh my head off.'
'You got it backwards, Dill,' said Jem. 'Clowns are sad, it's folks that laugh at them.'
'Well I'm gonna be a new kind of clown. I'm gonna stand in the middle of the ring and laugh at the folks.'

To kill a mockingbird

'Maybe things'll strike him as being - not quite right, say, but he won't cry, not when he gets a few years on him.'
'Cry about what, Mr Raymond?'
'Cry about the simple hell people give other people - without even thinking. Cry about the hell white people give coloured folks, without even stopping to think that they're people, too.'

Защо българите критикуват

Еми... всички сме влизали във vbox, всички сме чели новини по разните сайтове, всички сме се срещали с мизерността на псевдоинтелигентността... Да, винаги се намира някой, който да каже "ОМГ, това е адски глупаво." или пък... ох, тука цитат не мога да измисля, но посланието, което носи е "аз съм адски умен, вие сте глупави, ще пиша сложно, така че да не ме разберете и да се комплексирате". Готино, а?
Някак очевидно е, че цялата тая работа е избиване на комплекси. Добре де, ясно, че сме ебаси изпадналия народ и доказателства за това - много - но няма нужда да се опитваме да изглеждаме интелигентни и духовно извисени. Пред сънародниците ни този номер минава и може би моят приятел от електротехникума би се впечатлил от подобни изказвания, но някой наистина интелигентен човек прониква в казаните думи и ясно вижда жалкия опит за самоизтъкване... Отидеш ли в някоя цивилизована страна обаче, никой не се връзва на такива приказки и, в интерес на истината, никой не ги приказва. Там, ако си интелигентен, те уважават... а тук се опитват да те унижат. Така като го казвам, ми става тъжно чак.
В цивилизованите страни, когато някого го повишават, колегите му организират парти. Тук, в същата ситуация, колегите го намразват, опитват се да го прецакат, пускат слухове, че е правил свирки на шефа... примерно.
ЗАЩО?
Защо приемаме всичко, носещо някакво съдържание, като омаловажаващо нашето собствено? Защо смятаме, че нашата значимост и значимостта на съседа ни са обратно пропорционални? Защо нямаме навика да се радваме за чуждия успех?
Много въпроси, пък малко отговори.

The Death-bed

He drowsed and was aware of silence heaped

round him, unshaken as the steadfast walls;

aqueous like floating rays of amber light,

soaring and quivering in the wings of sleep.

Silence and safety; and his mortal shore

lipped by the inward, moonless waves of death.

Someone was holding water to his mouth.

He swallowed, unresisting; moaned and dropped

through crimson gloom to darkness; and forgot

the opiate throb and ache that was his wound.

Water - calm, sliding green above the weir.

Water - a sky-lit alley for his boat,

bird-voiced, and bordered with reflected flowers

and shaken hues of summer; drifting down,

he dipped contented oars, and sighed, and slept.

Night, with a gust of wind, was in the ward,

blowing the curtain to a glimmering curve.

Night. He was blind; he could not see the stars

glinting among the wraiths of wandering cloud;

queer blots of colour, purple, scarlet, green,

flickered and faded in his drowning eyes.

Rain - he could hear it rustling through the dark;

fragrance and passionless music woven as one;

warm rain on drooping roses; pattering showers

that soak the woods; not the harsh rain that sweeps

behind the thunder, but a trickling peace,

gently and slowly washing life away.

He stirred, shifting his body; then the pain

leapt like a prowling beast, and gripped and tore

his groping dreams with grinding claws and fangs.

But someone was beside him; soon he lay

shuddering because that evil thing had passed.

And death, who'd stepped toward him, paused and stared.

Light many lamps and gather round his bed.

Lend him your eyes, warm blood, and will to live.

Speak to him; rouse him; you may save him yet.

He's young; he hated War; how should he die

when cruel old campaigners win safe through?

But death replied: ' chose him.' So he went,

and there was silence in the summer night;

silence and safety; and the veils of sleep.

Then, far away, the thudding of the guns.

Siegfried Sassoon