You think you miss me?

Wherever we are, we always decieve ourselves we miss someone. But it's not him who we're missing, though, it's the past. And the past, you know, it never comes back anyway.

Застой

Тая година блогът ми е умрял. Направо се разлага вече, мухите се събират над трупа му да си снасят яйцата, ларвите от които ще пируват с него няколко седмици по-късно (в интерес на истината не знам колко време им трябва на яйцата на мухите, да се излюпят).
Мрънмрънмрънмрън, толкова ми е тъпо, че даже не знам за какво да пиша. Нищо интересно не се случва, животът ми е безкраен низ от точещи се като лигите на булдог сивеещи дни. А, да, сетих се.


Ей тая (линк) книга все едно аз съм я писала. Видях я днес в Пингвините и изчетох 40тина страници. Тоя човек си задава същите въпроси като мен, дава им подобни отговори, само че малко по-образовано и по-компетентно отколкото аз успявам да го пра. Радвам се да виждам хора като мен, които си живеят в свой собствен свят, където простата логика възтържествува... където да пазиш чистичко е инстинкт, да се стараеш да свършиш възможно най-качествена работа - също. Моя си свят, аз ще си го пазя... и тоя пич, и той се надявам да си го пази и да продължава да издава такива неща. Хехе... абе знаете каква нечовешка радост е като видиш (или срещнеш) сродна душа - някой, който прилича на теб по нещо конкретно, а не по общи характеристики, които са достатъчно размити, че да си приличаш с почти всекиго по тях. И тъй като наскоро една такава сродна моя душа си замина, книжката ме зарадва повече от обикновеното.
Айде, random stuff writing - done. :)

Дълбокомислено... или пък не.

Ах тези изтъркани фрази и дълбокомислени общи приказки. Ах тези самородни "таланти", чийто многообразен речник повтаря едни и същи думи, с тяхното абсолютно литературно невежество. Ах...

"Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден."

Хм... дали този аргумент важи когато те домързи да си напишеш домашното? "Ми, г-жо, днес по пътя към училище можеше да ме блъсне кола примерно и затова не го написах." Тази мисъл е изпълнена с толкова подслоеве на метафориката, че след третия човек направо се обърква. Ще се постарая да я "преведа" на прост човешки език: не ти трябват пари за университет, по-добре ги изпий в кръчмата; всъщност, защо въобще ходиш на училище, излез и се радвай на това, че си жив. И тъп.

"Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава"

Абе аз си мислех, че красотата на жената е в главата й... сеш' се характер, интелигентност, усет към готвенето и прането, такива работи. Но щом казвате очите, очите да са. Слепите жени да духат супата, те нямат сърца. Колко тъжно... Още по-важен факт е, че любовта обитава сърцето. Абе, хора, в кой век живеете, че не се научихте, че всички чувства са химични реакции в мозъка?! Сърцето е мускул. Geezus!

"Любовта прилича на цветята, ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш."

О, да, леля Пенка най-обича да споделя цветната си градинка с всички живи същества, особено с кучета и котки с пълен пикочен мехур. Но това не се отнася само до леля Пенка, трябва да се разпространи из целия свят. Мисля, че трябва да се издаде закон, според който цветята нямат цена, и цветарските магазини да фалират. Тъй де, първата ти мисъл като видиш цветята на баба Пенка не е ли "дай да го дам на някого"? Нейната първа мисъл след като види окъсаната си градинка не е ли "о, колко добродушни деца"?

"Животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни."

Това е най-най-най-най-омразната ми изтъркана глупост за всички времена! Според тази поговорка, ако някой те стряска постоянно, животът ти е безкрайно значим. FACE. PALM. Важното е, че тази преливаща от дълбокомисленост сентенция отрича нещо, което никой никога не е твърдял: че животът се мери с броя вдишвания. "Човек не е твърд, ако никога не е отстоявал позициите си." Oh, rly?!