Застой

Тая година блогът ми е умрял. Направо се разлага вече, мухите се събират над трупа му да си снасят яйцата, ларвите от които ще пируват с него няколко седмици по-късно (в интерес на истината не знам колко време им трябва на яйцата на мухите, да се излюпят).
Мрънмрънмрънмрън, толкова ми е тъпо, че даже не знам за какво да пиша. Нищо интересно не се случва, животът ми е безкраен низ от точещи се като лигите на булдог сивеещи дни. А, да, сетих се.


Ей тая (линк) книга все едно аз съм я писала. Видях я днес в Пингвините и изчетох 40тина страници. Тоя човек си задава същите въпроси като мен, дава им подобни отговори, само че малко по-образовано и по-компетентно отколкото аз успявам да го пра. Радвам се да виждам хора като мен, които си живеят в свой собствен свят, където простата логика възтържествува... където да пазиш чистичко е инстинкт, да се стараеш да свършиш възможно най-качествена работа - също. Моя си свят, аз ще си го пазя... и тоя пич, и той се надявам да си го пази и да продължава да издава такива неща. Хехе... абе знаете каква нечовешка радост е като видиш (или срещнеш) сродна душа - някой, който прилича на теб по нещо конкретно, а не по общи характеристики, които са достатъчно размити, че да си приличаш с почти всекиго по тях. И тъй като наскоро една такава сродна моя душа си замина, книжката ме зарадва повече от обикновеното.
Айде, random stuff writing - done. :)