Защо българите критикуват

Еми... всички сме влизали във vbox, всички сме чели новини по разните сайтове, всички сме се срещали с мизерността на псевдоинтелигентността... Да, винаги се намира някой, който да каже "ОМГ, това е адски глупаво." или пък... ох, тука цитат не мога да измисля, но посланието, което носи е "аз съм адски умен, вие сте глупави, ще пиша сложно, така че да не ме разберете и да се комплексирате". Готино, а?
Някак очевидно е, че цялата тая работа е избиване на комплекси. Добре де, ясно, че сме ебаси изпадналия народ и доказателства за това - много - но няма нужда да се опитваме да изглеждаме интелигентни и духовно извисени. Пред сънародниците ни този номер минава и може би моят приятел от електротехникума би се впечатлил от подобни изказвания, но някой наистина интелигентен човек прониква в казаните думи и ясно вижда жалкия опит за самоизтъкване... Отидеш ли в някоя цивилизована страна обаче, никой не се връзва на такива приказки и, в интерес на истината, никой не ги приказва. Там, ако си интелигентен, те уважават... а тук се опитват да те унижат. Така като го казвам, ми става тъжно чак.
В цивилизованите страни, когато някого го повишават, колегите му организират парти. Тук, в същата ситуация, колегите го намразват, опитват се да го прецакат, пускат слухове, че е правил свирки на шефа... примерно.
ЗАЩО?
Защо приемаме всичко, носещо някакво съдържание, като омаловажаващо нашето собствено? Защо смятаме, че нашата значимост и значимостта на съседа ни са обратно пропорционални? Защо нямаме навика да се радваме за чуждия успех?
Много въпроси, пък малко отговори.