Хлъц.

Никой нищо не е пил.

Никой не хълца, защото е пиян.

Да си знаете.

Нали знаете, че човек хълца, когато някой си мисли за него. Всъщност хората хълцат и когато никой не си мисли за тях, но на кого му пука за това.

Цял следобед Ади хълца.

Хлъц.

Хлъц.

Хлъц.

Хлъц. Хлъц. Хлъц.

Дружно се изнервихме, другарки и другари. Или май беше другари и другарки. Все тази. xD

В крайна сметка й се наложи дори да се обади на майка си да я пита "мислиш ли си за мен". Отговорът, разбира се, беше едно загрижено "да", но веднага отсечено от "Недей, моля ти се, 'щото цял ден хълцам!"

Но може би щеше да е в известна степен нормално ако беше нормално хълцане. Да, ама не! Животът никога не е такъв, какъвто ни се иска да бъде. Вместо обикновеното "хлъц" от нейната уста периодично излизаха нечленоразделни звуци тип "хлъйъйц". Звуци, които не могат да се изкажат с думи, или пък звуци, пък камо ли да се напишат в някакъв тъп блог.

Но това всъщност няма чак такова значение, колкото това, че аз през цялото време се опитвах да я имитирам - хлъйъйц, хлъйъйц. Ади се изхълца! Ебаси думата. Защо винаги ги измислям такива, бе?! Т'ва е като "Ади се изпърдя" xD Не ми е смешно.

Тя реши все пак да отвърне на удара, като ми зададе някакъв забиващ въпрос. Забравих го. Знаете как се забравят неща, когато има много по-важни около тях. И тъй като аз не можах да отговоря, тя се провикна: "ЗАЦЕПИХ ЛИ ТЕ?!", след което тихичко се поправи (през смях) с едно "Ъ-ъ-ъ, опа, затапих". Успокоих се, че не само аз ръся глупости. Йей!

И, ко зацепихме ли вЪ?!

Евала, братоу!

*поклоняв*

Хлъйъйц!