Първи пост

Тадаам!

Адски вълнуващо е да си имаш блог. Особено да пишеш първи пост (като да пиеш първата си бира). И се чувствам горда (:

В този пост би трябвало да напиша защо си водя въпросния шматкологичен блог.

Да ви питам, защо хората си водят блогове?

Аз ще си пиша простотии. Каквото и да става, както и да става, ще си го отразявам тук. Ако някой някога се поинтересува от моята забележителна личност, ще може да ме опознае поне мъъъничко, четейки глупостите, които съм писала. Тея пък, които ме познават... еми, няма да се учудят особено от писанията ми. Шанс. Или както казва Радо, "шанс братоу". Хехе^^

Та така де, ако искате да четете смислени неща, ще се наложи да пресеете кажи-речи половината блог и да оставите единствено проблясъците на депресия/философия/етика/право/психология или разни други подобни страшни предмети от философския цикъл. Получавам понякога и такива, колкото и да е странно.

Ебаси, няма нищо лошо в това хората около мен да разбират какво чувствам и какво мисля. Пу! Плюя на вас, затворени в себе си лайнари! Много съм мила.

И сега, като едно яркожълто топче за тенис, ще изчезна със скоростта на светлината. Разбира се, това топче не съм го ударила аз, понеже в такъв случай щеше да лети със скорост много далечна от скоростта на светлината. Както и да е, ако бях в анимационен филм, щях да имам едно пламъче отзад. Не в гъза, бе!

Чао, о пичку материно. (: