Уморих се

Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.

Уморих се да търся посоки,
уморих се да бъда прилична,
да раздавам усмивки широки,
чужди пътища все да пресичам.
Уморих се....

Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.

Накъдето ми видят очите,
по света аз да тръгна тогава,
изведнъж надживял суетите,
тази нищо, нищо не значеща слава,
към сърцето на някой приятел,
по безкрайният път на мечтите,
без часовник, без вчерашни дати,
накъдето ми видят очите.

Уморих се...
                                                                                     
Писна ми от вас.
Няма да ви се усмихвам, няма да се правя на клоун заради вас.
"Добър ден. Как сте?"
"Добре съм, благодаря, че попитахте."
"А как сте със здравето."
"Не се оплаквам."
"Това да се чува. Довиждане."
"Довиждане."
Майната ти, етикет!
Майната ви, маниери!
Ще си псувам колкото си искам, защото някои хора е направо греховно да ги оставиш само с "Не одобрявам." Някои шибаняци заслужават да ги напсувам толкова жестоко, че ако реша да напечатам всичко, което съм казала, да мога после да го издам като роман.
Аз съм дама. Дреме ми на прашките, че съм дама.
Държа се мило само с хора, които харесвам и ще си се държа мило само с тях. Никой и нищо не може да ми каже захаросано да се усмихвам на купчина нещастници, които не мога да гледам.
Не мразя никого, просто не понасям някои хора.
Накъдето ми видят очите.