Оф защо винаги трябва да ми идват вдъхновения от разни песни... и което е най-важното, в разни малки часове на нощта.
Всъщност "вдъхновение" не е съвсем точна дума за случая. Просто ми се приисква да споделя нещо и... го пиша. Положението "вдъхновен" не съществува, човек просто понякога има какво да каже. Както и да е.
Та докато си слушах музика, се пусна въпросната песен по-горе и вниманието ми се прикова върху следните няколко реда:
"I can't find your face in a thousand masqueraders.
You're hidden in the colors of a million other lost charaders.
In life's big parade
I'm the lonliest spectator
'cuz you're gone without a trace in a sea of faceless imitators."
и се учудих колко много неща могат да бъдат казани с толкова малко думи. Обикновено метафорите изразяват нещо що-годе кратко и ясно по адски дълъг и завъртян начин (не намирам нищо лошо в това), но тук случаят е различен.
Къде си? --
Къде съм? --
Защо съм тук? --
Защо си там? --
Няма отговор. Всички са надянали шибаните си маски и не се интересуват от ничие щастие или нещастие. На никого не му пука.
Ден след ден откривам, че съм самотен, самотен, самотен, единствен истински (или поне стремящ се към това) актьор. Всички други играят игрички. Всички други са стиснали толкова здраво самите себе си, все едно някой ще ги открадне. Не ми е притрябвала душата ти, нещастнико! Не са ми притрябвали и чувствата ти! Стига ги кри. Стига.
Нямаш ли нужда от помощ?! Еми ако имаш, сори, поискай си я. Не съм длъжна да те човъркам, насила да събличам карнавалните ти дрехи.
Сам се погубваш по този начин.
Тъпак.
'cuz you're gone without a trace in a sea of faceless imitators...
По всички шибани дяволи, защо си там?!
Защо се налага да те търся сред безликите?
нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нещо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо нищо
Къде си?
Ела, шибано НЕЩО!
Искам нещо. Искам живот. Искам отношение.
Онези сивите всички ги знаем. Онези сивите всички сме ги виждали. Всички можем да бъдем като тях. Предизвикателството е да се опиташ да не си.
На Хелоуин да не си Дракула.
Да не пишеш литературноинтерпретативни съчинения.
Да не четеш "Здрач" и компания.
Да не се срещаш с когото и да било "на часовника".
Да не се страхуваш да оставиш себе си... пък било то и по стените на стаята си.
Да не си нещастник!
НЕЩАСТНИКНЕЩАСТНИКНЕЩАСТНИК
Нещастници сте всичките кykLi, piчywиии и неорентирани шоколадови зайчета! Пардон, ШokoLаdуFi ZaiчеТъ.
Защо си чак там, че се размиваш между големите и малки букви. Не мога да различа подравнените букви на кирилица и правилно поставените препинателни знаци измежду тая сган от НЕЩАСТНИЦИ.
Къде си?
Ела и внеси малко ред и в моите изречения.
In life's big parade
I'm the lonliest spectator...
0 коментара:
Публикуване на коментар