Защо винаги някой трябва непременно да ме пренебрегва?! Да поставя всичко преди мен?
Защо винаги трябва да има НЕЩО.
Ебаси, още малко и часовете за фризьор ще станат по-важни от мен!
Всичко е по-важно от мен.
Аз човек съм или к'во?! НИЩО.
Аз не съм човек.
Не наранявам.
Поставям те пред всичко останало.
Жертвам себе си.
Извод: не съм човек! Аз съм една шибана стремя-се-към-идеали личност.
А що просто не си кажа "Никой не е идеален, значи мога да съм гадна." или пък още по-зле: "Карай! Голяма работа..."
Универсалния израз: "Карай! Голяма работа!"
Еми, ебаси, ше послушам Франк с неговото целомъдрие и ще си кажа: "Ако аз не мисля за живота си, няма кой друг да мисли за него."
А сега, много извинявай, имам курс по готварство в сряда, тренировка по тенис в четвъртък и няма-значение-какво в петък, така или иначе тогава сигурно ще се наложи да си заминеш.
Няма да можем да се видим.
Ако аз не мисля за живота си, кой друг?!
Не е хубаво да си пропускам курса по готварство.
И тренировката по тенис също.
Отнема ми време да отида и до кенефа.
Абе, общо взето съм ебаси заетата личност.
Най-общо казано: М А Й Н А Т А Т И * У С М И В К А *
Ти си най-ужасното нещо на света. Заповядай най-отпред на опашката!
0 коментара:
Публикуване на коментар