Коледа е.

Коледа е. Семеен празник. Ако обичаш семейството си и с желание прекарваш време с тях през цялата година, някак Коледа е безсмислена за теб, понеже да се видиш с роднините си за теб не е нищо необичайно... или пък празнично. Ако пък ненавиждаш семейството си, то Коледната вечеря е просто едно досадно задължение, едно безкрайно лицемерно усмихнато изражение. Така де, ако цяла година не искаш да ги гледаш тея хора, защо точно днес ще им се зарадваш?! И в този случай Коледа за теб не е особено голям празник, даже обратното.
Аз по принцип съм от втория тип, но има един частен случай, който това определение пропуска, и аз съм точно в него - когато не мразиш цялото си семейство, но някак тълпата глупаци помита и готините ти роднини. Гадно а? И специално за мен тазгодишната Коледа беше повод да ми стане тъжно, че нямам истинска Коледа (от първия тип), после да ми бъде някак тъпо цяла Бъдни вечер, после да се сетя за хората, които обичам и накрая да осъзная, че една Коледа с хората, които обичам (без значение дали носят фамилията ми, или не), е нещо неосъществимо в пълния му коледен смисъл, но пък има какво да се направи всеки ден за това. Осъзнах, че имам какво да си кажа с хората, които често пренебрегвам заедно с тълпаха, и че имам нужда да прекарвам повече време с тях. По принцип, не само на Коледа.
Един празник с поука, браво на мен.