По средата

Аргх, по средата съм между две шибани стени, които са с абсолютно противоположни... заряди и се... привличат. Върху мен!

Две стени със самочувствие до небето, че знаят всичко, че за всичко са прави... без да имат явни доказателства за това.

Тъпото е, че проблемът е толкова дребен, че има 98% вероятност да няма абсолютно никакво значение и около 89% вероятност никой да не обърне внимание на съществуването му.

Млъкнете, да ви еба мамата!

Оставете ме на мира! Писна ми някой да ми се бърка в нещата и само да изразява компетентност. То е най-лесно така... давай акъл на хората, пък ако се провалят случайно... ,,Да не си ме слушал, бе... Да съм ти казал, че трябва да ме слушаш?! Само те посъветвах, нищо повече!"

Много яко, няма що. Омрънкайте ми света всичките да се навия да ви подхранвам самочувствието, пък после:

а) грешите => омрънкайте ме, че съм ви послушала

б) прави сте => омрънкайте ме, че не съм ви послушала

Вариантът, в който грешите и не съм ви послушала, не се разглежда, понеже така и няма да се разбере ако това се случи.

А пък в случай, че ви послушам и сте били прави, все ще намерите за какво друго да ме омрънкате - прическа, политически възгледи, музикални предпочитания, религия...

Много е яко да раздаваш акъл, нали! Много е яко...

Имам само едно нещо за вас: